Няма да ти кажа нито дума.
Просто ще стоя и ще те гледам.

Всеки върви по собствен път.
Всеки сам определя живота си.

Можеш да избираш сам, кое добре е и кое не е.
Можеш да променяш каквото си поискаш.

Можеш да спреш, можеш и да продължиш.
Можеш да говориш или да мълчиш.
Можеш да грешиш, да губиш.
Можеш да не вярваш.
Можеш да стоиш и просто да си чакаш.

Няма да ти кажа нито дума.
Просто ще стоя и ще те гледам.

Не съм човека, който да те съди.
Не съм човека, който да те поучава.
Аз нямам право да се бъркам.
Дори неискам да го правя.

Не те познавам,
неискам и да е така.
Не те разбирам често,
но и нямам нужда от това.
Не те харесвам никак даже,
но виждам те и ми е мъчно.

Но ти си ти...не спирай!
Продължавай!
Върви на някъде, където мислиш, че добре за теб е.

А мен не ме мисли...
Аз също имам право, живота си по моя начин да редя.

Аз мога да седя и да те гледам, да търся грешките ти, да анализирам..
Да реагирам, да се смея и да плача..
Това не значи нищо, няма да те лъжа.

И както някой ден на улицата прашна, прегазеното куче аз ще видя,
ще го разгледам и ще съжалявам,
така и някой ден за тебе ще поплача..

Но ти не се смущавай!
Живей живота си и продължавай!

Аз няма да ти кажа нито дума,
а просто ще стоя и ще те гледам.