Какво тук означава опимист?

Дали като погледнеш към небето и видиш всички тези облаци,
ти трябва да се радваш, че е ден?

Или когато утре на пътя мъртвото врабче настъпиш,
да кажеш "" Колко хубаво, че не е слон."".

Къде се крие тайната на оптимизма?
Не го ли вчера болката измисли?

Защо да вярвам, че добре е,
когато лутам се през жалките си дни?
И виждам го, далеч не съм обнадеждена..

Не съм се карала с живота,
не съм била ни грешна, нито безразлична.
Не съм била безверна, или пък себична.
Но нищо пак не се променя,
какво като си оптимист..

Какво като се смееш на живота
и радостен си, че навън пак има слънце,
че птички пеят,
че живот кипи..

Нали пак знаещ, че приятното лице отсреща
разхожда се с усмивка на уста,
а вътре в него трупа се бесспирно
безмилостна омраза към света.

И как разбра го?
Как ли? Много просто.
Ти вчера беше чул за него,
че майка му починала сама,
че лош човек бил той,
че нямал близки
и сам си бил избрал това.

Нима наистина все още вярваш,
че оптимизмът ще спаси света?
Къде тук ти видя и малък повод
да ходя със усмивка на уста...?